Постинг
22.09.2021 15:56 -
Безсмъртие
Автор: linaviraassaamy
Категория: Тя и той
Прочетен: 419 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 22.09.2021 15:56
Прочетен: 419 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 22.09.2021 15:56
Безсмъртието вече е достигнато, колкото и странно да звучи това, то е истина.Любимите ни хора, които сме обичали са край нас, до нас, с нас. Ето отново виждам очите на майка ми, въпреки, че е починала отдавна, това не ми пречи да разговарям с нея и тя с мен, да споделям тревогите си, мечтите си, желанията си, страховете си. Така е и с баща ми и с всичките ми любими хора, които са си отишли от този реален свят преди години, но времето сякаш не съществува и не може да ни раздели завинаги. Аз знам,че така ще е и с мен след като си отида физически от този материален свят, но аз ще продължавам да съществувам и децата ми, внуците ми и правнуците ми ще продължават да общуват с мен и аз с тях. Човечеството най-сетне е достигнало своята мечта да е вечно....
***
Днес се оказа труден ден за мен и реших да споделя всичко случило се с майка ми и ето аз сядам на удобното канапе в хола, приготвила съм си чаша с вино, като бутилката продължава да е до мен ,защото едва ли ще се задоволя само с една единствена чаша, е, може да не го изпия цялото , но по-добре е да ми е под ръка. И тогава включвам компютъра с дистанционото и пред мен застава на екрана майка ми, точно такава ,както я помня от последният път.За нея времето отдавна е спряло и дори да се минават годините тя не остарява ,а се е запазила все такава, същата в своите седемдесет и две години. Тя ме пита как съм и аз и отвръщам, както обикновенно ,че се чувствам добре. А тя леко се усмихва и ми казва ,че е готова да ме изслуша за всичко, което искам да и разкажа, което се случва в живота ми. И така аз започвам да и говоря, тя ме слуша съвсем внимателно без да ме прекъсва и когато аз завършвам с последното си изречение тя ми казва:,, Ще се справиш с всичко, както винаги си се справяла, аз вярвам в теб и нищо не ще може да ти попречи да решиш проблемите си и да достигнеш мечтите си!,,След което тя се усмихва отново и ми махва с ръка от екрана за довиждане и образа и изчезва в четириъгълната чернота. После отново включвам екрана , а оттам вече ме гледа баща ми и той като майка ми се усмихва и разговорът ни трае точно толкова време колкото и с майка ми.И той ми казва почти същите думи след което и той изчезва в чернотата на екрана. А и той е останал завинаги в своите шестдесет години и даже по ирония на съдбата майка ми е станала по-възрастна от него, макар ,че разликата в годините им е била само четири, като той е бил по-голямият, но какво да се прави това е абсурда на живота.
***
В една чисто бяла стая, която много прилича на болнична лекарят, който ми е лекуващ се обръща към мен и ми казва:,, Време е!,, И аз ставам от болничното легло и сядам на един стол пред записващото устройство в стаята, което се включва и аз започвам да говоря:,, Ще се справите с всичко, както винаги сте се справяли, аз вярвам във вас и нищо не ще може да ви попречи да решите проблемите си и да достигнете мечтите си!,, а думите ми бяха отправени към децата ми, внуците ми и правнуците ми. След което се усмихвам отново и махвам с ръка за довиждане. Записващото устройство се изключва и аз ставам от стола и поемам към другата стая, в която ме чакат лекарите, които трябва да извършат нужното, за да ме освободят от това което е пречинило болестта ми, но за съжаление не ми дават никакви гаранции, че ще успеят наистина. А аз след като спрях времето в моите осемдесет години спокойно легнах на хирургическата маса , затворих очи , отпуснах се и се опитах да не мисля за нищо само в съзнанието ми започнах да броя мисленно:,,Едно....две....три....,,докато най-накрая не изпаднах в пълно безсъзнание.
***
Днес се оказа труден ден за мен и реших да споделя всичко случило се с майка ми и ето аз сядам на удобното канапе в хола, приготвила съм си чаша с вино, като бутилката продължава да е до мен ,защото едва ли ще се задоволя само с една единствена чаша, е, може да не го изпия цялото , но по-добре е да ми е под ръка. И тогава включвам компютъра с дистанционото и пред мен застава на екрана майка ми, точно такава ,както я помня от последният път.За нея времето отдавна е спряло и дори да се минават годините тя не остарява ,а се е запазила все такава, същата в своите седемдесет и две години. Тя ме пита как съм и аз и отвръщам, както обикновенно ,че се чувствам добре. А тя леко се усмихва и ми казва ,че е готова да ме изслуша за всичко, което искам да и разкажа, което се случва в живота ми. И така аз започвам да и говоря, тя ме слуша съвсем внимателно без да ме прекъсва и когато аз завършвам с последното си изречение тя ми казва:,, Ще се справиш с всичко, както винаги си се справяла, аз вярвам в теб и нищо не ще може да ти попречи да решиш проблемите си и да достигнеш мечтите си!,,След което тя се усмихва отново и ми махва с ръка от екрана за довиждане и образа и изчезва в четириъгълната чернота. После отново включвам екрана , а оттам вече ме гледа баща ми и той като майка ми се усмихва и разговорът ни трае точно толкова време колкото и с майка ми.И той ми казва почти същите думи след което и той изчезва в чернотата на екрана. А и той е останал завинаги в своите шестдесет години и даже по ирония на съдбата майка ми е станала по-възрастна от него, макар ,че разликата в годините им е била само четири, като той е бил по-голямият, но какво да се прави това е абсурда на живота.
***
В една чисто бяла стая, която много прилича на болнична лекарят, който ми е лекуващ се обръща към мен и ми казва:,, Време е!,, И аз ставам от болничното легло и сядам на един стол пред записващото устройство в стаята, което се включва и аз започвам да говоря:,, Ще се справите с всичко, както винаги сте се справяли, аз вярвам във вас и нищо не ще може да ви попречи да решите проблемите си и да достигнете мечтите си!,, а думите ми бяха отправени към децата ми, внуците ми и правнуците ми. След което се усмихвам отново и махвам с ръка за довиждане. Записващото устройство се изключва и аз ставам от стола и поемам към другата стая, в която ме чакат лекарите, които трябва да извършат нужното, за да ме освободят от това което е пречинило болестта ми, но за съжаление не ми дават никакви гаранции, че ще успеят наистина. А аз след като спрях времето в моите осемдесет години спокойно легнах на хирургическата маса , затворих очи , отпуснах се и се опитах да не мисля за нищо само в съзнанието ми започнах да броя мисленно:,,Едно....две....три....,,докато най-накрая не изпаднах в пълно безсъзнание.
Няма коментари
Търсене
Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
За този блог
Гласове: 608
Блогрол