„В началото Бог сътвори небето и земята“, съобщава ни първият стих на Библията. Така го е записал Моисей, защото онова, което му е показал Господ е било образът на стартовата стъпка на Сътворението. А този образ (нещо като днешните холограми) не е можел да бъда обяснен с думи, тъй като необходимите за това термини и понятия по онова време не са съществували. 

Ако Моисей живееше в наше време, вероятно щеше да използва популярните вече термини от физиката. И може би този първи стих от Светото писание щеше да е: Отначало Бог сътвори видимата материя (материалът за видимата Вселена) и невидимата материя и енергии (скелетът и мускулите на бъдещата Вселена), които да управляват галактиките, звездите и планетите, преди и след като бъдат оформени.

Едва наскоро невидимите материи и енергии бяха открити и въздействието им върху видимата материя (примерно, чрез гравитация) беше доказано. Факт.

„А земята беше безвидна и пуста; тъмнината се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше връз водата“, съобщава ни вторият стих на Библията. И веднага разбираме, че не става дума за планетата Земя и небето над главите ни. Става дума за първичната видима материя, която тепърва ще се формира като небесни тела. Но тази материя не е била във вид на плазма, нито на лава, защото е казано ясно – „тъмнината се разстилаше над бездната“.

Следва изключително важното изречение в този втори стих: „Дух Божи се носеще връз водата!“ Защото ако имаме дотук материал за видимата Вселена, имаме скелет и мускули, които да управляват и променят видимата материя, очевидно липсва волята, която да бъде разумът, който да командва мускулите и скелета с цел осъществяването на Сътворението. Това е волята на Бог. А Създателят може да реализира своя проект, защото духът му „се носи връз водата“.

Би било наистина нелепо да се мисли, че става дума за днешната вода на планетата Земя. И че Духът на Господ се е носил над някакво море или океан. Очевидно думата вода е заместител на нещо, което прилича на мощен поток. И това нещо може да бъде единствено невидимата енергия. Според днешните физици, невидимата енергия била равномерно разпределена из цялата Вселена в днешния ѝ вид, че и отвъд нея, заемайки пространства, до които все още не са достигнали галактики, звезди или планети, но това предстои след милиарди човешки години.

Казано е още, че Божият дух е връз водата (невидимите енергии), тоест, изглежда, че Той като че ли язди тези енергийни потоци. И е в състояние да ги управлява като ездач.

„Рече Бог: Да бъде светлина. И биде светлина.“ – твърди третият стих на Библията. Тази стъпка е логична. Господ е искал във всеки момент да контролира възникването на космическите тела и да е сигурен, че Проектът „Сътворение на видимия свят“ върви според плановете. Което включва и появата на светлината, включително и сред пространствата на видимата материя.

„Видя Бог, че светлината е нещо добро и отдели Бог светлината от тъмнината.“ – съобщава четвъртият стих на Библията. По този начин в космическите пространства има светли участъци и тъмни участъци. В едно и също пространство видимата материя е едва 4-5 процента от общата маса на материите и енергиите, твърдят съвременните физици. Останалите 96 на сто са невидими материи и невидими енергии, които абсолютно некоректно учените са нарекли „тъмна материи“ и „тъмни енергии“ (тъмният цвят поглъща светлината и няма как погледът ни да премине през нея, което щеше да възпрепятства гледката на звездното небе. Тоест, зрението ни щеше да е излишен орган.

„Светлината Бог нарече ден, а тъмнината – нощ. Биде вечер, биде утро – ден първи“ – обявява Библията чрез петия си стих. И веднага сме длъжни да разясним, че тови първи ден е Божият Първи ден, а не денонощие от 24 часа. Божието време, според много приблизителни и груби изчисления на физиците, които се опитват да датират началото на Сътворението, се равнява на около 2,5 милиарда земни години.

Шести стих: „И рече Бог: Да има твърд посред водата, и тя да дели вода от вода. (Тъй и стана).“

Едва ли трябва да обясняваме, че не става дума за отделянето на сушата от морета и океани на планетата Земя. Очевидно иде реч за небесната твърд (невидимата материя, която е костната система на Вселената) от невидимите енергии (мускулната сила, казано фигуративно). И е съвсем естествено костната система да е подкрепена от мускули от всички страни, за да се синхронизира дейността по възникването и по-нататъшното управление на видимата Вселена.

Което обяснява съвсем логично и следващият, седми стих на Библията: „И създаде Бог твърдта и отдели водата, що беше под твърдта, от водата над твърдта. Тъй и стана.“

Става веднага ясно колко е важна ролята на твърдта. Но съобщението за твърдта е абсолютно неясно за всички англоезични вярващи в Бога. Причината е, че в английската модернизирана версия на Библията терминът „небесна твърд“ е подменена лекомислено с термина „Небесен простор“, с одобрението на крал Джеймс. Поради тази причина англоезичните физици и онези с протестантско вероизповедание, са били ощетени с незнание за съществуването на „невидимата материя“. Поради това именно англоезичните и физиците с протестантски произход са съчинили небивалици от рода на „Теорията за Големия взрив“, Струнните теории и прочие.

Днес, когато съществуването на невидимата материя, която представлява около 26% от общата маса на Вселената, е доказано, тези учени не могат да направят връзка между „невидима материя“ и „тъмна материя“. Те дори не подозират, че става дума за едно и също нещо.

Но си мисля, че когато разкодирането на тези първи седем стиха от Библията (най-важната информация, която Бог ни е дал относно това как е извършил Сътворението), всяко съмнение, че именно Господ е създал Вселената за Неговите седем дни (умножено по 2,5 милиарда човешки години), а днес продължава да държи контрола над всичко в Творението си чрез свойствата на невидимата материя и невидимите енергии (доказано свойство на невидимата материя е гравитацията). Физиците установиха също, че невидимата материя е събрана на купове около скупчване на видимата материя като галактиките. И че по този начин дори орбитата на Земята около Слънцето се контролира всеки миг.

А това са само първите седем стиха. Вероятно и след сто години ще има открития на учените, които да ни дадат нови знания за информацията на Бог, закодирана в стиховете за Първия ден от Създаването на света. 

Библията не е лесно четиво, и в най-важното не може да се разбира буквално. Поне по една причина, чудесно отбелязана от автора - дори В НАШЕ ВРЕМЕ още липсват всички необходими термини.
Авторът разглежда тук КОСМОЛОГИЯТА, но и човешката и обществената страна на Библията крие още тайни. Най простия пример е прословутият "страх Божий", възмутил някога Ботев. А то, по онова време няма ДУМИТЕ "морал" е "етика". Затова е "страх Божий".
Темата е почти безкрайна. Може да се мисли даже, че още в първата глава на Библията е отбелязано почти в прав текст, че Творецът (естествено), не е нито всезнаещ, нито всесилен. Почти е такъв в сравнение с нас, своите създания...
Поздравления за автора. Библията НЕ ПРОТИВОРЕЧИ на науката. Тя е създадена в друге времена, за хора с други знания, но Е ПРЕДВИДИЛА и нас, и тия след нас.

Относно "страха Божий" имаше чудесен епизод в сапунения сериал "Всички обичат Реймънд". Големият брат-полицай, за да се хареса на набожните тъстове, лъже "Ние много се боим от Бога, по цял ден треперим"...
Това е то да разбереш Библията буквално.