Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.08.2018 16:49 - БОГОВЕТЕ НА БЪЛГАРИТЕ
Автор: drivanmitev1 Категория: История   
Прочетен: 945 Коментари: 0 Гласове:
-1

Последна промяна: 26.08.2018 22:10

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
THE GODS OF THE BULGARIANS

The names and functions of the Bulgarian gods and their analogs in foreign mythologies are given.

Както всички нормални народи по света, българите са почитали своите богове, вдъхновявали са се от техните митове и са изпълня- вали посветените на тях обрeди. Години наред платените „историци“ се мъчеха да ни втълпят, че нашите прадеди – т.нар. „прабългари“, уж са се претопили в някакво „славянско море“ и така са изчезнали като народ, а от „прабългарските“ вярвания и митове уж нищо не е оста- нало. Наистина войнствуващото християнство е унищожило много от езическото наследство на европейските народи. Но както предани- ята на келтската и германската митология са съхранени на отдалечените европейски острови Ирландия и Исландия, така и българската митология е съхранена в земите на Волжка България, където е била утвърдена една твърде толерантна форма на исляма. Във вид на песни по тези земи е съхранена историята и митологията на българите и хуните. Тези песни са записани през XV-ти в. от книжовника Микаел Бащу от град Казан, чийто сборник беше публикуван през 1997 г. под името „Сказание за дъщерята на Хана“. В песните от Сказанието се възпяват боговете на хуните, но това са всъщност българските богове, тъй като в качеството си на лингвист Петър Добрев установи, че техните имена са от древнобългарски произход. На свой ред и Светлозар Попов убедително защити достоверността на Сказанието, като уточни, че българи и хуни са сродни народи или един народ, сле- дователно тук става дума за един общ хунобългарски пантеон.
Като последователи на структуралистката школа на Жорж Дюмезил, ние изследвахме функциите на българските богове и техните успоредици в индоевропейските митологии. Така заключихме, че по своята същност българските богове съответстват на боговете от другите индоевропейски пантеони. Ние също така забелязахме, че като цяло българският пантеон е много близък до германския панте- он. Сравнявайки митологията от Сказанието с народните вярвания I. Първобългарите – произход и вярвания 230 от Дунавска България, ние също доказахме дълбокото основание на тази митология в българската народностна душа. С това изследване ние отхвърлихме съмненията относно достоверността на преданията за българските богове.
Предвид задълбочаващата се духовна криза и ширещите се за- блуди по въпроса за вярата на древните българи, време е най-после да припознаем боговете на своите велики прадеди и така да възстановим свешената си връзка с тях във времето!

Българският пантеон

За структурата на българския пантеон научаваме от мита за раж- дането на боговете, поместен в началото на Сказанието:

В далечни времена,
когато на Земята още нямаше хора,
Създаде Всевишният Тангра алпи-диви.

Първо създаде старшите алпи:
Слънцето, Луната и някои други.
От старшите алпи се родиха средните алпи…

(глава I, песен 1: 5–7)

Оттук се вижда, че в българския пантеон има две категории бо- жества. Към първата се отнася Всевишният Бог Тангра, а към вто- рата – всички останали божества, наречени с общото название алпи. Алпи са Слънцето, Луната и другите планети, но алпи са и свръхчо- вешките божества, съответстващи на известните богове от другите индоевропейски митологии – те са алпите-диви.
Повечето от алпите диви са известни под имената на свещените животни, в чийто образ те се превъплъщават. Това са алпите Барс, Баран (Овен), Барадж (Змей) и Сокол. В мита за раждането на бо- говете още се разказва, че от старшите алпи са се родили средните алпи. От по-нататъшните стихове става ясно, че тези така наречени средни алпи са всъщност хората от божествен произход, божествена- та арийска раса. Боговете на българите 231

Бог Тангра

„Канас Ювиги Омуртаг е от Бога владетел…
и направи жертвоприношение на Бога Тангра.“

(каменен надпис от Мадара, IX в.)

Тангра е древнобългарското име на Върховния Господ. Историята на волжките българи „Джагфар Тарихи“ свидетелства, че нашите прадеди са почитали Върховния Бог под две имена: Тангра и Тара. Буквално Тангра означава „гръм“ – Thunder на английски от келтски, Donner на германски и Тандра на памирските езици. „Клетва пред Бога“ е смисълът на близките понятия Tingor на уелски, и Togarm на ирландски. А името Тара направо ни отвежда към пантеона на индоевропейските народи – с подобни имена те са наричали Бога- гръмовержец: келтите Tharan или Tharanouk, германите Thor, също и Donnner, а хетите Тару или Тархунт. Но Тангра произхожда от древ- ния корен тан, с разновидности ан, дан, ин, който одначава „небе“ и е широко разпространен сред културите на Стария свят. Така и името на ведическия бог на гръма и войната Индра също е сродно с Тангра и повече с Тандра. По всичко личи, че под името Тангра нашите пра- деди са почитали Бога-гръмовержец в далечното минало, а по-късно с това име са започнали да назовават Върховния Небесен Бог, известен в пантеона на някои индоевропейски народи под името Дяус Питар (Небето-Баща). За разлика от небесните светила и алпите-диви Тангра е представен като космически разум, без образ и подобие. „Тангра е духът на Вселената. Той няма образ и подобие, защото образът е нещо, а Духът е всичко, а всичкото е само дух.“ (Йордан Вълчев) В този смисъл Тангра съответства на Брахма в хиндуисткия пантеон.
От дълго време в България и по света се налага заблудата, че древните българи са тюрки, а Тангра – тюркски бог. Оказва се оба- че, че тюрките и монголите са възприели култа към Тангра от наши- те прадеди под името Тенгри хан, което са разбирали като „Бог на Синьото Небе“. Това значение е доказателство, че за нашите прадеди Тангра е бил преди всичко Небесният Отец.

Седемте небесни светила

Единствените алпи-небесни светила, посочени в Сказанието, са Слънцето и Месецът. Ние обаче знаем, че освен тях нашите праде- ди са почитали и петте планети – Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн, които заедно с тях съставляват Седемте небесни светила. „Подвижните светила са седем. Господар им е Юпитер (Йо). Той направлява времето.“ Този надпис от Мурфатлар (Северна Добруджа) свидетелства за особеното място на Юпитер в българските народни вярвания. В народните предания той се възпява под името Янкул, а тази дума има успоредици в келтските езици – Jangu (кимр.), Jancail (корн.), означаващи „главен“, „голям“. Янкул се счита за Водач, Пастир на звездите (Янкул овчар), защото по неговата обиколка около cлънцето се отчита 12-годишното летоброене по българския кален- дар. В народните песни се възпява също и Венера, под името Деница или Янка, като сестра на Янкул. Или под името Янкулица, като жена на Янкул.
За значението на Слънцето и Месеца във вярванията на наши- те прадеди свидетелства хрониката на Теофилакт. В нея е пресъзда- ден спорът на Кан Омуртаг с християнина Кинамон, негов пленник. Кинамон заявява:
„А тези разни богове, които вие почитате, аз смятам за ис- тински демони. И ако ми изтъквате Слънцето и Месеца и ме кара- те да се възхищавам от великолепието им, то знайте, че аз им се дивя и ги смятам за творения – слуги, подвластни не само на Бога, но и на нас, хората.“
Омуртаг отговаря:
Не унижавай боговете ни. Тяхната сила е голяма и доказа- телство за това е, че ние, които им се кланяме, покорихме цялата ромейска земя.“

Алпите-диви

Хурса (Хърса). Богът Ковач, Синът на Слънцето. Върховният алп-див, най-почитан от българите. Това е видно от имената на мно- го селища по нашите земи: гр. Хърсово, в делтата на Дунав (на ру- мънски Хършова), две села Хърсово в Лудогорието и едно до Мелник със същото име. Името на Хурса носи и град Курск в Русия, според Сказанието. 
Култът към Хурса е съхранен и в Лудогорието. Преданието за него е съхранено сред населението, живеещо около мястото, където се е издигала столицата на траките-гети Даусдава. Алп Хурса е по- читан като Железния Баща (Демир Баба на турски). Неговият култ е възприет от алевитите (къзълбаши) – ислямско течение, възникнало в Иран, чиито последователи у нас са потомци на ислямизирани бъл- гари. Вероятно култът към Железния Баща е възникнал на тракийска основа, но траките не са почитали такъв бог според сведенията на Херодот. Железният Баща е Великан на Великаните и Заповедник на водата и огъня. Той е представен като юнак-конник, въоръжен със сабя, но също така той е обут в железни обуща и носи желязна брад- ва, съответстващи на името му. Железният Баща се смята за Всеобщ Баща на 72 народа с техните царе. Той е научил хората на много зна- ния и умения – на първо място да добиват и обработват желязото. Като Всеобщ Баща Железният Баща съчетава образите и свещените животни на двамата легендарни царе-праотци на българите – далеч- ният Болг и късният Авитохол. Той може да се превръща както във вълк, така и в сърна. С него са свързани поверията за дванадесет бели вълци и дванадесет бели сърни, явявали се в Лудогорието.
Според Сказанието Алп Хърса е изковал оръжието на средните алпи, но също така той е представен като покровител на хората, във връзка с мита за сътворението на първите хора:

И Тангра повелил:
да вложи Хърса в хората
своя огнен дъх.

Така у хората
се е появила душата.
А тя е безсмъртна
и е главното в човека.

(гл. I, песен 1: 33–34)

А в първата песен се разказва как Хурса е дал на хората умения по рударство и ковачество:

Той бил неуморен ковач
и пребродил цялата Земя
в търсене на руда
за своята ковачница.

По неговите пътеки
и сега хората вървят,
и считат Хурса
за свой покровител.

Никой не може
да пресече пътя на Хурса,
иначе изчезва силата
на оръжеито му.

(гл. I, песен 1: 9–11)

Като Син на Слънцето Хурса съответства на индоиранския бог Митра, също и на германския Фрей, един от синовете на Один. Като Бог-Ковач той съответства на келтската богиня Бригид – Покровителка на ковачите, поетите и лечителите. Също като Железния Баща тя управлява двете стихии – огъня и водата, с помощта на които се изко- вава и закалява стоманата. А празниците на Бригид, Фрей и Хурса са отнесени към едно и също време на годината – 1-ви февруари, когато се чества празникът Имболк по келтската традиция. На него съответ- ства Атанасовден (31-ви януари), тъй като Св. Атанас е приемникът на Хурса в християнската традиция.
В народната митология Св. Атанас е представен като юнак на бял кон, победител на зимните студове. Също така Св. Атанас е покрови- тел на ковачите.
По Хърсовден (Атанасовден) – сред зима, Алп Хърса излиза на белия си жребец, за да разчисти пътя на Слънчевата колесница, и да пробуди заспалата земя с огнения си дъх – за нов живот през настъп- ващата пролет.

Барс (Сива). Бог на справедливостта, съдник между алпите.

Могъщият Алп Барс,
който в гнева си
може да убие само с поглед,
иначе беше добродушен див.
(гл. I, песен 7: 175)
Имаше Алпът Барс,
който приличаше на барс
, две огромни очи
– всяко с големина на тас.
Можеха да лишават от сила,
да местят планини
и да изпепелява
т всичко живо с огън.
(гл. I, песен 8: 277–278)


По своята същност Алп Барс съответствува на хиндуисткия бог Шива – в гнева си той също изпепелява всичко живо с поглед. Шива е бог на Луната и живее в своята обител Хималая (Обителта на снего- вете). Той е бял като снега, в който живее, сребърнобял като Луната в косите си. Белотата е символ на неговия аскетизъм. В снежната си обител Шива се отдава на дълбок размисъл и съзерцание, и оттам наставлява брахманите и мъдреците-риши.
Шива съчетава в себе си противоположностите на живота – лю- бов и омраза, живот и смърт, творение и разрушение. По волята на Брахма той сътворява Света, но също така го разрушава с космиче- ския си танц, когато упадъкът в него придобие необратим ход. В това космическо жертвоприношение Шива унищожава всичко нездраво, за да засили здравото за новия жизнен кръговрат.

От своя страна Шива съответства и на германския бог Хеймдалур: „Наричат го Белият Ас, той е велик и свещен. Той живее в дома, наречен Химинбьорг (Планината на небесното спасение), край Биврост. Той е стражът на боговете, и седи на края на небето, за да пази моста от планинските исполини – нужен му е по-малко сън, отколкото на птица. Той вижда и нощем, и денем…“ (Снори Стурлусон, Снора Едда)

Несъмнено под имената Барс, Шива и Хеимдалур е почитан един архетипен арийски бог, пазител на мъдростта и божествения порядък на Света. Шива е почитан и по нашите земи, според една народна пе- сен, записана от Георги С. Раковски:

Сива, Сива Василица,
къде си се увасилила?
Тамо горе по Бял Дунав,
тамо горе по Бей Пунар.
Шчо имаше, шчо немаше?
Злата чаша иконата,
Божик ми е по небеси, слава му е по сва земя!


А самият Раковски възкликва:

О, ти Сива! Наш старобог! Кога си се изменил и си станал Василица, т.е. празникът на Св. Василия? Ти, що се славеше по гори, при студни извори и при Бял Дунав, де се пиеше а-мрита (безсмърт- на вода) със златни чаши и съсъди! А сега веке се слави рождество Христово! Христос е наш и негова слава е по сичка земя!“

Българските народни обичаи, свързани с Васильовден, напълно съответствуват на култа към Сива. Децата сурвакат възрастните със сурвачки, а кукерите удрят всеки срещнат с тоягите си – за здраве и прогонване на злите сили. Ударът с дряново дърво е символичен акт на космическото жиртвоприношение, с което Сива обновява Света и го подготвя за новия живот през Новата година.
На Сива също съответства и тракийският бог Сабазий – неговото име е близко до Сива. Той е преминал в гръко-римския пантеон като бог на виното и веселието – Дионисий (Бакхус). От някои антични из- точници знаем, че кукерските обичаи имат тракийски произход. Това е само един пример, че вярванията на нашите прадеди – древните българи и траки, имат общи арийски корени.
Сива вече започна космическия си танц, за да изчисти от лицето на земята тази упадъчна цивилизация, заедно с цялата Калиюга. За да бъде Новият Златен Век!
Ом намах Шивая!
Барин. Бог на войната и победата. Името му означава „Победоносец“, а това е всъщност прозвището на Св. Георги – приемникът на Барин в християнската традиция. Барин също така е предводител на воините, загинали в бой, които живеят в неговия рай на небето. В това си качество той е преминал в образа на Архангел Михаил – Предводителят на Небесното воинство. Алп Барин взема страна в битките на земята и дава на своите избраници всевъзможни знаци и поличби за изхода от битките и ключа към победата.

Когато неговите избраници
не разбирали знаците му,
търпели поражение,
но Барин ги спасявал.

В битките участвували
загиналите алпи.
Разделял ги на две войски
– тъмни и светли алпи.

Ако победят тъмните алпи,
това предвещавало:
Избраниците на Барин
ги очаква поражение.

Ако победят светлите алпи,
това предвещавало:
Избраниците на Барин
ще постигнат доблестна победа.

(гл. І, песен 7: 188–193)

Действително нашите прадеди винаги са търсили поличбите на Барин във военните си дела и това е направило впечатление на папа Николай: „Вие разправяте, че сте били свикнали, когато отивате  в сражение, да съблюдавате дни и часове и да извършвате някакви гадания и заклинания.„
(35-ти отговор на папа Николай)

С тези си качества Барин съответства на върховния германски бог Один, който преди всичко е Бог на войната.

Приемал той (Барин)
вид на прекрасен сив вълк,
в памет на Тун Бури
своя загинал брат.

(гл. I, песен 7: 185)

Както е известно, именно вълкът е свещеното животно на Вотан, а Бури е неговият дядо. Вотан също е предводител на загиналите во- ини, живеещи на Небето в неговия дворец Валхала. През деня те също се сражават помежду си, а през нощта пируват. В Еддата също така се разказва за две враждуващи групи божества – светли и тъмни алви. Те съответстват на светлите и тъмните алпи от разказа за Алп Барин.
На Алп Барин са посветени двата воински празника в българ- ския календар – Гергьовден и Архангеловден. Първият е на 6-ти май и съответства на келтския празник Белтаин (1-ви май). По това време започва топлото полугодие и нашите прадеди са тръгвали на бран, призовавайки Алп Барин за закрила и победа. Краят на топлото полу- годие се отбелязва на Димитровден (8-ми ноември) и Архангеловден (21-ви ноември) – Архангелова задушница. Те съответстват на келт- ския празник Самаин (1-ви ноември). По това време законите на при- родата се променят и преградата между Земното и Небесното царство се нарушава. Небето се отваря и Барин слиза между нас със своето войнство. По най-тържествен начин ние почитаме хероите, паднали в защита на българския род и царство.
Кубар. Бог-гръмовержец, син на Алп Барин. Той е наследил мъл- нията на баща си чрез жребий. Отношението Бог на войната – баща и Бог на гръма – син ни отвежда към германския пантеон – същото положение там заемат Один и Тор. От друга страна, ведическият бог Курар носи същото име, но той е бог на богатствата и мъртвите и па- зител на Севера. В народните вярвания на дунавските българи Алп Боговете на българите 239 Кубар съответства на Св. Илия. А неговият празник Илинден (2-ри август) съответства на келтския празник Лугназад (1-ви август).
Баран (Овен). Брат на Алп Кубар, който след неуспешния жре- бий за бащиния меч-мълния е избягал надалеч.
Джил. Бог на вятъра. Той съответства на ведическия бог Ваю, чието име е близко до нашия глагол „вея“ – Богът, който вее. Джил другарува с Кубар, но понякога двамата богове се карат, и тогава се разразяват бури.
Сокол. Отначало е бил страж на пътя към Севера, към остров Чулман (Туле) в Северния океан, където са живели много алпи. Измамен от коварството на река Дулосу, той е разбил крилата си в нейното ждрело.

Пожалил Тангра Алп Сокол:
дал му нови крила
и нова служба.

Започнал Соколът да пренася
душите на мъртвите
на високото Небе,
в съда на Всевишния.

(гл. І, песен 6: 67)

У нас това вярване се свързва с Архангел Михаил – освен предводител на Небесното войнство той е наричан от народа още Душевадник. В българската иконописна традиция Архангел Михаил понякога е изобразяван с крила на грифон – митично животно, харак- терно за културата на индоиранските народи.
Бог-елен. Неговото българско име не е стигнало до нас, но той съществува в българския пантеон, тъй като еленът се възпява в много български народни песни. Богът с еленови рога ни е познат от келт- ската митология – това е Цернун, Богът на горите и плодородието. Неговото име съответства на думата „сърна“, затова на български би трябвало да звучи като Сърнен. Цернун е изпратил вълшебната си сърна, за да отгледа младия Авитохол – царския син, захвърлен в гората. Като пораства, Авитохол става велик Кан и възродетел на българското царство, носейки името на сърната, която го е отгледала (ави – „сърна“; тохол – „син“). Авитохол се възцарява през първия месец на пролетта, Твирем по Българския календар. По това време на годината в силата си е Бог Цернун.
Барадж. Добър змей, покровител на Свещената Българска Династия Дуло.

Решил Аудан,
че Всевишният е посочил Барадж
като знак за своята милост
към българите.

Той помолил Барадж
да се засели в планината Урми в Есегел.
И заповядал да извезат на знаме
образа на Барадж.

(гл. IV, песен 1499: 1500).

Артиш. Богиня на домашното огнище и покровителка на семей- ството. Нейното име е близко до това на свещения храст арча, с който зороастрийците поддържат свещените си огньове. Такава богиня е заемала важно място в пантеона на скитите – под името Табити, спо- мената от Херодот. Той я отъждествява с Хестия – гръцката богиня на домашното огнище. Нашият народ е запазил вярата си в Артиш под прозвището на Мария Магдалена – Огнена Мария, чиито празник е 4-ти август. Според народните предания Огнена Мария държи клю- човете за небето. Една народна песен разказва как Огнена Мария е за- творила небето и е наказала с 9 години суша жителите на град Легена за това, че младите не са се отнасяли с уважение към родителите си.
Днес в нашето общество нравственото разложение става все по- застрашително и хората стават все по-враждебни към близките си и към Майката-Земя. Чудно ли е тогава, че ни сполетява т.нар. „трайно засушаване“ и други природни бедствия ? А колко още предстоят?
Самар. Дъщеря на Алп Барс. Войнствена богиня, обладаваща свръхестествена сила. Богинята-Майка. Тя неизменно присъства в пантеона на индо- европейските народи. Изглежда, заедно с Тангра тюрките са я зим- ствали от нашите прадеди, под името Умай, или Ума хан. Но Ума е Боговете на българите 241 жената на Шива в хиндуисткия пантеон, а там тюркско влияние нико- га не е имало. С подобно име е наречена Богинята-Майка в етруския пантеон – Уни. Очевидно тук става дума за древно и свещено поня- тие за майка – в германския език бабата се нарича галено, по детски Ома. А в японската митология Богинята на Слънцето е Аматерасу Омиками.
По нашите земи траките са почитали Богинята-Майка под името Бендида – богинята на земята и плодородието.



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: drivanmitev1
Категория: История
Прочетен: 39991
Постинги: 102
Коментари: 15
Гласове: 13
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031